Духовна математика

В една стара евангелска песен се пее: „О, църкво, ти прекрасна… защо си тъй увехнала…?” Звучи ли ви актуално? Лесно е да направим констатация, но когато изводът се очаква да не е приятен, дори и това не ни се прави. Има няколко лесни въпроса: Обичате ли децата? Искате ли те да бъдат спасени? Искате ли да имате повече деца, юноши и младежи в църквата? Убеден съм, че голямото множество ще отговори с утвърдително „ДА”. Тук не искам да говорим за децата в Неделното училище – нека Господ да ги благослови! Една от причините църквата да застарява е, че няма нови млади хора. Бих казал, че това не се отнася само за църкви, където НУ е по-многочислено от събранието на възрастните. Тогава големият, трудният въпрос е: Какво направихте? За да не остане никакво съмнение, ще ви помогна с отговора един помощен въпрос. Какво бихме могли да направим? и/или – какво можем да направим? Нека си спомним за Добрият пастир – Той не се задоволи с 99-те овце, т.е. – за Него 99% са недостатъчни и Той търси и иска „да не погине ни едно от тия малките” (Матей 18:14). Колко % от децата в нашия квартал, село, държава са в „кошарата”? Колко % е безразличието на вярващите? Но нека се върнем на въпроса: Какво можем да направим? 1. Можеш ли да се молиш по една минута на ден? За децата на България; за децата от твоя град, квартал, улица? 2. Можеш ли да отделиш 10 минути на ден да помогнеш на тези, които служат сред децата в Клуб на Добрата вест, на лагер, в офис или за да кажеш на едно дете това, което Исус е направил за него? 3. Можеш ли да даваш по 10 стотинки на ден за служението сред невярващите деца? Според ЕВ в България има между 175 000 и 225 000 евангелски вярващи. За да не пресилваме нещата, нека намалим бройката наполовина и да предположим, че има 100 000 така да се каже истински, автентични евангелски християни. Нека от тях само 10% да са зрели, т.е. само 10% да разбират за какво става дума тук и да са готови да предприемат нещо. Това би означавало 10 000 минути молитва за погиващите деца дневно или около 167 часа, т.е. 7 човека да се молят във всеки един момент от денонощието. Това би означавало още 100 000 минути работа всеки ден в помощ на служението сред децата или 1667 часа, т.е. 69-70 вярващи да работят, да служат на българските деца. Това би означавало още 100 000 стотинки или 1 000 лв. дневно за спасението на нашите деца. Има и неща, които няма или едва ли ще се случат: Децата няма да допринесат за напълването на църковните дискуси. Децата няма да помогнат да се изгради църковна сграда. Децата, най-вероятно, няма да похвалят пастира за чудесната проповед; едва ли ще похвалят и хвалението за изпълнението. Децата не гласуват на църковни събрания и няма да можем да ги спечелим за някоя важна (за възрастните) кауза. Точно обратното: Децата ще напълнят църквата с шум. Ще цапат и рушат вече построеното. Ще се отегчат (много вероятно) от проповедта на пастира и дори от църковното хваление. Все на някого от големите ще пречат. Но помислете за благословенията, които децата биха могли да донесат! Мисля си, че съм допуснал грешка още в заглавието. По-точно би било: „Грешна математика” или „Математика за грешни (макар и изкупени) хора”. Докато за Църквата е по-важно собственото спокойствие, отколкото спасението на децата; докато е по-важно да е чисто, тихо, подредено в молитвения дом, отколкото децата да се чувстват добре приети; докато времето пред телевизора е по-сладко от изповедта на детските сърца и устни; докато… Все така актуално ще звучи песента: „стресни се, събуди се…”. Все така направените по-горе сметки ще ни се струват елементарни и прости, без да виждаме, че зад простите сметки се крие висшата математика: По-ценна и по-скъпа за Господа е една детска душа от всички църковни сгради и от всичко, което би ни дошло на ума, защото за тази една детска душа Бог плати с кръвта на Исус Христос – Неговият възлюбен Син. Извинете, но има още една грешка: През цялото време говорих за църквата, но всъщност имах предвид ТЕБ. Жоро Желев