1. Въведение
Политиката за закрила на детето на Фондация СЕД очертава минималните общи стандарти за
закрила на детето, които въвежда в дейността си, заедно със съответните процедури и механизми
към нея.
Политиката е одобрена и подписана от Управителния съвет на фондацията и е в съответствие с
правата на детето, посочени в Конвенцията на ООН, европейското и българско законодателство.
Отнася се до всички членове на Управителния съвет, до всички служители и доброволци, до
партнъори и сътрудници на фондацията.
Основната цел на политиката за закрила на детето е да се защитят децата от специфични форми на
насилие, злоупотреба, експлоатация или небрежно отношение от страна на възрастни и други
деца, при различни случаи и инциденти. Всяко дете има право и нужда от подкрепа, сигурност и
закрила.
Политиката е разработена, за да гарантира, че Фондация СЕД предприема всички възможни мерки
за предотвратяване на посегателства над децата.
2. Дефиниции в политиката на закрила на детето във Фондация СЕД
2.1 „Дете“ означава всяко лице под 18 години. Всяко дете в България под 18 години има права.
Право, което е необходимо на детето, за да оцелее, да се развива и да постигне пълния си
потенциал. Всички права са еднакво важни и са свързани помежду си. Всяко дете се ражда с
тези права и никой не може да му ги отнема. (Конвенция на ООН за правата на детето)
2.2 Насилие – произлиза от словосъчетанието „да правиш нещо на сила”. Всяка постъпка, чрез
която един човек може да навреди на друг човек е НАСИЛИЕ. Насилието се дели на физическо,
психическо и сексуално. (ДАЗД на Р. България)
2.2.1. Физическо насилие – причиняване на телесна повреда, болка или страдание. Всяко
неслучайно физическо посегателство над дете от родител или друг възрастен. (дефиниция от
УНИЦЕФ)
2.2.2. Психическо насилие – системно критикуване, засрамване, унижаване, порицаване, заплахи,
подигравки, предизвикване на страх и безпокойство у детето, постоянно недоволство от неговото
поведение, както и неспособност за подсигуряването на грижа за детето, която да е адекватна за
неговите нужди от гледна точка на възраст и индивидуални характеристики. (дефиниция от
УНИЦЕФ)
2.2.3. Сексуално насилие – въвличането на дете в сексуални действия, които то не разбира напълно
и за които няма капацитет да даде съгласието си да участва, поради когнитивната си незрялост и
млада възраст. (дефиниция от УНИЦЕФ)
2.3. Злоупотреба – най-често това е умишлено повтарящи се ситуации, при които се нанасят
физически или емоционални травми, чрез побои, телесни наказания, непрекъснати унижения или
сексуален тормоз.
2.4. Експлоатация – принуждаване към проституция или оказване над детето друг тип сексуална
принуда, както и принудителен труд или услуги, робство или подобни на робство практики,
принуждаване към подчинение чрез заплашване.
2.5. Небрежно отношение – невнимание, безгрижност и безотговорност към посрещане на
основните физически и емоционални нужди на детето. Пренебрежително отношение към
набавяне на достатъчно храна, подслон, дрехи или показване на детето, че е без стойност,
неспособно, необичано, съществуващо само заради нуждата на друг човек.
2.6. Малтретиране – С определението “детско малтретиране” означаваме насилието, лошото
отношение и изоставянето, което изживява едно дете или един юноша, намирайки се “под закри-
лата” на едно лице, на което се доверява или от което зависи (родител, брат, сестра, друг роднина
или настойник или някой, който се грижи за детето). Всяко действие или небрежност на родителя
или на настойника (отговорен за пазенето на детето), което причинява увреждане, травма, болка,
заплаха, чувство на неприазън, непоносимост, отвращение или виновност, има отрицателно
влияние върху лицето, към което се отправя това и може да се стигне до смърт, сериозно
физическо увреждане или емоционално (психическо) увреждане, сексуално малтретиране или
експлоатация (ВИВИ ПАНАГОПУЛУ, ПЕДИАТЪР ЛЕКТОР НА СОЛУНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ
“АРИСТОТЕЛ”)
3. За да се предпази детето от злоупотреба и насилие и работниците на Фондация СЕД от
фалшиви обвинения, трябва да се предприемат следните стъпки:
3.1. Всеки новоприет служители, доброволец (който влиза в контакт с деца) и член на
Управителния съвет трябва да бъде проверен чрез предварително интервю и изискани актуални
документи, в т.ч. и препоръки.
3.2. Всички работници (платени и доброволци) трябва да бъдат обучени в политика за закрила на
детето, разработена от Фондация СЕД според законите и наредбите на Р. България.
3.3. Всички работници (платени и доброволци) трябва да прочетат, разберат и да подпишат
декларация, че са съгласи да следват политиките и процедурите, касаещи закрилата на детето и
докладване за злоупотреби и насилие, според законите и наредбите на Р. България.
3.4. Децата не трябва да се оставят без надзор, докато са поверени на грижа на служители и
доброволци на Фондация СЕД
3.5. Поне двама работници (платени или доброволни) на фондация СЕД трябва да присъстват във
всяка организирана дейност на фондацията, където децата са на лице.
3.6. Всяко дете има достъп до дейностите организирани от Фондация СЕД, като предварително се
изисква документирано съгласието на родителя, настойника или друго обгрижващо лице в живота
на детето.
3.7. Всички помещения, използвани от възрастни и деца заедно трябва да бъдат достъпни (да няма
заключени врати) и с отворена видимост (прозорец на вратата или вратата оставени широко
отворени).
3.8. Дейности за деца, свързани с пренощуване (лагери), в т.ч. и транспортирането на деца
организирани от Фондация СЕД трябва да бъдат одобрени от местния директор и местния
комитет и съобразени с изискванията на българското законодателство.
3.9. Всяко подозрително или неподходящо поведение между работник на Фондация СЕД (платен
или доброволец) и дете, трябва да бъдат докладвани на управителя и управителния съвет и
документирани веднага.
3.10. Служител или доброволец, който не прилага приетите от Фондация СЕД стандарти, правила и
процедури за закрила на детето, подлежи на дисциплинарни санкции, както и отстраняване от
длъжност докато не се изясни въпросът.
3.11. Служител или доброволец на Фондация СЕД, който има основателно подозрение, че дете
злоупотребява с него, или самият той е обвиняем, или някой, чието действие ще се отрази на
фондацията е обвинен, трябва да се обади на органите за закрила на детето възможно най-скоро
и в рамките на 24 часа.
3.12. Доброволци, които не са били активни в рамките на една година се подлагат на проверка,
както при новопостъпилите.
3.13. Всяко обучение, предоставено от Фондация СЕД, насочено към работа с деца, трябва да
включва темата за закрила на детето от злоупотреба и насилие и как да се разпознават рисковете,
на които са изложени деца поради етническа или расова принадлежност, възраст, пол, религия,
култура, специални образователни потребности.
3.14. Председателят на местния комитет е отговорен да съблюдава прилагането на политиката за
закрила на детето в рамките на неговата местна област. Всяка година председателят на местния
комитет ще валидизира подписването на формуляра на политиката за закрила на детето като
следи за съответствие с правилата и го изпраща на председателя на управителния съвет.
3.15. Политиката за закрила на детето, разработена от Фондация СЕД е на разположение на
всички, свързани с дейността й – деца, родители, служители, доброволци, партньори. Всеки носи
отговорност за взаимно уважение, толерантност, недискриминация и създаване на здравословна
среда на децата.
3.16. Управителя на Фондация СЕД е отговорен за ежегодно разглеждане на политиката за
закрила на детето заедно със служителите и доброволците, включени в дейностите на
фондацията.