OTKRIVATELI.COM

Чакането свърши - стартира новият детски сайт otkrivateli.com

otkrivateli

Децата получиха още един Рождествен подарък. Информирайте всички - очакват ги игри, забавления, приключения... има молитвен блог, с Библията всеки ден и още и още... А сега вече и на турски език: hazinebul.com

Основи на вярата на Фондация СЕД

Ние вярваме че:

    • „Всичкото Писание е боговдъхновено“, под което разбираме цялата книга, наречена Библия; тя е непогрешима в нейния оригинал и нейното учение и авторитет са абсолютни, върховни и окончателни. Святият Дух е ръководил светите човеци в древността, във всичко, което са написали.
      2 Тим. 3:16; Второзаконие 4:2; 2 Петрово 1:21
    • Бог съществува вечно в три личности – Отец, Син и Святи Дух. Те трите са един Бог с едно и също естество, атрибути и съвършенство.
      Римл. 1:20; Мат.28:19; Второзаконие 4:35; Йоан 17:5
    • В личността и божествеността на Господ Исус Христос, зачнат чрез Святия Дух, роден от девицата Мария, наистина Бог и наистина човек.
      Йоан 1:1, 14, 10:30; Мат. 1:20; Лука 1:30-31; Филипяни 2:5-7; 1Тим. 3:16; Кол.1:19.
    • В личността и божествеността на Святия Дух, източник и сила за всяко истинско поклонение и служение; безпогрешен тълкувател на непогрешимото Слово; който присъства във всеки истински вярващ, за да свидетелства за Христос, като се стреми да ни изпълни с Него Самия.
      Йоан 15:26, 16:13-14; Деян. 1:8, 5:3-4; Римл. 8:9, 26-27; 1 Кор. 2:12, 14, 3:16, 12:13.


    • Човекът беше създаден по Божий образ и подобие, както твърди Божието Слово, но целия човешки род бе отделен от Бога, поради грехопадението на първия Адам. Човекът бе отделен не само морално, но напълно загуби връзката си с Бога, а от там и духовния си живот, като стана мъртъв в престъпления и грехове и обект на силата на дявола.
      „Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога“ (Римляни 8 :7- 8).
      Ето защо човекът не може да види, нито да влезе в Божието царство, докато не бъде новороден чрез Святия Дух. Това не е някаква степен на реформиране, независимо колко голямо може да е то, не е морално постижение, колкото и високо да е то, култура, макар и привлекателна, не е хуманитарна или филантропна схема, колкото и полезна да е тя, не е кръщение или друг закон, който да бъде спазван. Тези неща не могат да помогнат на грешника да направи дори една стъпка към Небето, но новото естество, дадено отгоре, новият живот, посят от Святия Дух чрез Словото, е от единствено значение за спасението.
      Битие 1:26-27, Римл. 5:12; Ефес. 2:1-3; Йоан 3:3, 6-7; Тит 3:5.
    • Исус Христос стана заместник на грешника пред Бога и умря като умилостивителна жертва за греховете на целия свят. Той беше направен проклет за грешника, умирайки за греховете му според Писанията. Никакво покаяние, чувство, вяра добри намерения или искрени усилия, нито подчинение на правилата и наредбите, на която и да е църква, могат да прибавят нещо към цената на спъпоценната кръв или към заслугата на извършеното дело за нас от Христос, който опита смъртта заради всеки човек.
      1 Йоан 2:2; Гал. 3:13; Римл. 3:25, 4:4-5, 5:8; Кол.1:3-14, 20-21; Евр. 2:9.
    • Във възкресението на разпнатото тяло на Исус Христос. Той възкръсна телесно, според Писаниято, възнесе се на Небето и седна от дясно на Бога като първосвещеник и ходатай на вярващите.
      Лука 24:39; Деян. 1:10-11; Ефес. 4:10; Евр.1:3; 1Йоан. 2:1.
    • Само чрез вяра се получават всички благословения, които Христос придоби чрез Своята смърт и възкресение. В момента, в който се доверяваме на Него като наш Спасител, ние преминаваме от смърт във вечен живот, оправдани пред Отец, според Неговата мярка на одобрение, възлюбени, както Христос е възлюбен и едно с Него. Когато приемаме Христос като Спасител, Той идва във вярващия и чрез обитаващия в него Святи Дух, живее своя живот на святост и сила.
      Евр. 9:15; Йоан 5:24, 17:23; Римл. 3:28, 4:3, 23-25; Ефес. 1:3; Гал. 2:20, 4:6-7, 5:16; Деян. 1:8.
    • Църквата се състои от всички онези, които истински са повярвали в Господ Исус Христос като Спасител. Тя е тялото и невестата на Христос. Всички вяраващи, независимо дали са евреи или езичници, са кръстени в тялото на Христос чрез Святия Дух и по този начин, стават част един на друг и са отговорни да пазят единството на Духа в свръзката на мира, издигайки се над всякакви сектански предразсъдъци и деноминационен фанатизъм, обичащи се един друг чистосърдечно.
      Ефес. 1:22-23, 2:19-22, 4:1-3, 5:25-27, 31-32; 1 Кор. 1:10, 12:13; Римл. 12:4-5.
    • Всички вярващи в нашия Господ Исус Христос са призовани към живот отделен от света и греха, като се въздържат от такива практики и навици, които биха препънали някого или биха причинили укор върху Христовия кръст. Вярващите са създадени в Христос Исус за добри дела.
      „И тъй, доколкото имаме случай, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра“(Гал. 6:10).
      1 Йоан. 2:15-16; Римл. 13:14, 14:13; 1 Кор. 10:31; Ефес. 2:10.
    • В евангелизирането на света. Първостепенната задача на Божия народ в този век е да проповядва евангелието на всяка твар. Че особено трябва да се наблегне на евангелизирането на децата.
      Марк 16:15; 2 Кор. 5:18-19; Мат. 18:14.
    • В завръщането на Госпос Исус Христос. Второто идване на Исус Христос е „блажената надежда“, към която се стремим постоянно. Нашето гражданство е на Небето, от където ние очакваме Спасителя, Господ Исус Христос
      (Фил. 3:20). Деян. 1:11; 1 Сол. 4: 16-17; Йоан 14:1-3; Тит 2:13; Фил. 3:20-21.
    • Душите на онези, които са се доверили на Господ Исус Христос за спасение при смъртта веднага отиват в Неговото присъствие и остават там в съзнателно блаженство до възкресяването на тялото при Неговото второ идване, когато душата и тялото ще се съединят отново и ще бъдат завинаги с Христос в слава.
      Лука 23:43; 2 Кор. 5:8; Лука 16:22, 25; Фил. 1:23; 1 Сол. 4:15-18.
    • Душите на невярващите остават след смъртта окаяни до последния съд на големия бял престол, когато душата и тялото, съединени отново при възкресението, ще бъдат хвърлени в „огненото езеро“, което е втората смърт, да бъдат „наказани с вечна погибел от присъствието на Господа и Неговата слава и сила“ (2 Сол.1:8-9).
      Лука 16:22-23, 27-28; Евр. 9:27; Откр. 20:5, 11-15; 2 Сол. 1:7-9.
    • В реалността и личността на Сатана, „старовременната змия, наречена дявол и Сатана, който мами целия свят“ (Откр. 12:9).
      Ефес. 6:11-12; 1 Петр. 6:11-12; 1 Петр. 5:8; Откр. 20:10.